ПубликацииСексуално насилие

Симптомите след изнасилване

Симптомите след изнасилване-Асоциация ИМАГО-психолог Краси Попова

Депресия, физически реакции, поведенчески реакции

Жена, която е била изнасилена, изпитва чувства на безпомощност, безсилие и загуба. Тя може да се чувства неспособна да определя курса на живота си и да се изолира от семейството, приятелите и колегите. Може да се страхува да се върне в дома си, да се разхожда сама, независимо през деня или нощта.

Въпреки детайлите, обединяващо е насилието върху селфа, върху възприемането на собствената личност. Насилническият акт е нахълтване в нейното лично пространство. Усещането е за загуба на нещо от личността, от собственото себеусещане и самочувствие. Преживяванията на жертвата варират от тревожност и страх до дълбока депресия, и на жертвата на изнасилване трябва да се позволи да изстрада загубата на селфа.

Burgess & Holmstrom описват двуфазен отговор на изнасилването – „rape trauma sindrom“. Реактивният синдром на изнасилване е последствие от стреса, проявяващ се като продължително тревожно разстройство от типа на посттравматичното стресово разстройство.

Първата (острата) фаза се характеризира с дезорганизация, с психологични, поведенчески и соматични нарушения, а втората, значително по-продължителна фаза – с реорганизация. Tази фаза, както и при други стресове, протича различно в зависимост от вътрешните ресурси, социалната поддръжка и конкретните преживявания на пострадалата. Авторите подчертават, че същността на изнасилването е преди всичко в насилието над личността, в заплахата за живота, а не в неговия сексуален характер.

Двуфазен отговор на изнасилване

Първа фаза – Дезорганизация с чувства на обърканост, гняв, унижение, страх, себеобвинения. Чрез плач и крясъци е възможно да се отреагира гняв, но е възможно и притихване (примирение). В първата фаза жената изпитва преди всичко чувства на вина и недоволство от себе си. Като резултат от потиснатия ефект е възможно да не се предприеме нищо.

Втора фаза – Реорганизация – фазата започва в различно време за всяка от жертвите, в зависимост от възможностите на механизмите за справяне, наличието на механизми за социална подкрепа и опита от предишни преживявания на загуба. Възможни са фобийни реакции (страх да влезе или да остане у дома сама, страх да не е проследена и последвана, страх от сексуален контакт). Възможна е и повишена действена активност (например промяна на местоживеенето, работата, телефонния номер, предприемане на пътувания). Възможни са и нощни кошмари, протичащи в два етапа. В първия жената преживява отново изнасилването, но без да може да се пребори с насилника. Във втория етап – с успешно справяне с насилника.

Срещат се двата типа реакция на изнасилването: „експресивен“, при който пострадалата вътрешно и външно е изведена от равновесие и „репресивен“ – с преобладаване на отрицанието  и вътрешното противодействие. Независимо от това, че ситуацията и обстоятелствата, при които е станало изнасилването, се различават по степен на насилие, неочакваност и унижение, чувствата на вина и срам присъстват практически винаги.

Burgess & Holmstrom описват и комплексна реакция, която може да се срещне при жени с предшестващи психологични затруднения. Тези реакции се характеризират с психотично поведение, депресия, физическо отреагиране и суицид. Освен това жени, които са били изнасилвани в миналото, отричали са чувствата си  и не са споделяли изнасилването с никого, е възможно да преживеят тиха, безмълвна реакция на изнасилване.    

Обвинения, отправяни към изнасилената и прехвърлянето на отговорности върху нея, усилват чувствата на вина и препятстват изхода от кризата. Изнасилените и без това често смятат, че е трябвало по-активно да се отбраняват или обратното, че е трябвало да бъдат незабележими и тогава нищо не би се случило. Поради това близките не би трябвало да се съгласят с твърденията, че е било възможно и е трябвало да се окаже достойна съпротива на нападението, тъй като поведението в критични ситуации е невъзможно да бъде предсказано.

Онези от обкръжаващите, които виждат в изнасилването преди всичко сексуалната компонента, още повече усилват чувството за вина. Макар, че за жертвата на изнасилване това е преди всичко акт на агресия, все още много от хората смятат изнасилването за сексуално събитие и преживяване. Всякакви опити за шеги говорят за пълно неразбиране на същността на изнасилването.

Изнасилването обезличава и обезчовечава. Често възникващ въпрос е значението на несъзнавано влечение и евентуално сексуално предизвикателно поведение на жената за изнасилването. Жените понякога действително фантазират изнасилване, но това не означава, че тези жени мечтаят да бъдат изнасилени, нито пък че всеки мъж е потенциален насилник. Тези ситуации не отразяват реалната ситуация и в никакъв случай не са свързани с нея.

В реалната ситуация жената е принудена да се подчини, тъй като пред заплахата от смърт, пребиване или осакатяване на нея, не й остава нищо друго. На жертвата на изнасилване може да се помогне с думи за това, че подчинението е спасило живота й.

Значимите други могат да се чувстват гневни, безпомощни и/или засрамени от изнасилването. Възможно е те да отговорят на изнасилването  чрез обвиняване на жертвата, чрез натиск върху нея да не разкрива изнасилването или чрез емоционално, и/или физическо, включително сексуално дистанциране от жертвата. Такива отговори лишават жертвата от подкрепата, от която тя отчаяно се нуждае по време на кризата.

Дългосрочни проучвания показват, че жертвите на изнасилване се подобряват от разширено последващо консултиране с психотерапевт, което често може да продължи до две години. Затова ако сте станали жертва на сексуално посегателство и изнасилване, свържете се с нашия екип от професионални психолози и психотерапевти. Ние ще Ви помогнем!

(„Насилие, физическо малтретиране и сексуална злоупотреба с детето“- глава 6-Изнасилване – д-р Антон Славчев)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *