ПубликацииСексуално насилие

Посттравматично стресово разстройство (ПТСР)

Посттравматично стресово разстройство след изнасилване-Асоциация ИМАГО-психолог Краси Попова

Посттравматично стресово разстройство /ПТСР/преживяване,  при  което  миналото подкопава основите на настоящето. При ПТСР травмата непрекъснато се  повтаря „тук и сега“Едно завладяващо минало-което-е-настояще.

Това разстройство е свързано с преживяването на травматично събитие – опасност за живота, насилие или заплаха за насилие, нараняване. След като премине, личността постоянно си припомня и преживява отново и отново събитието, което и причинява силен дистрес и нарушава равновесието в живота й.

След 1980 г. в ДСМ-ІІІ /Американският класификатор на заболяванията/  влиза: синдром  на  психологическата травма. Тогава  се поставя  равенство между  синдрома на  войниците, изнасилването  и  домашното насилие. След 70-те години има  бум  на  „движение  за  освобождаване  на  жените“, което приема, че ПТСР  най-често  имат  не  ветераните по време на война, а жените в мирно време.

Душевното или психичното убийство се предизвиква от травма, която е толкова завладяваща, че психичният апарат е залят от чувства …“ужасяваща прекомерност  на чувствата“ –  /“Убийството  на  душата“,  Ленард Шенголд/.

Травматичните  събития  разрушават конструкцията на Аз-а, формиран и поддържан във взаимоотношенията с другите. Настъпва изгаряне на мостовете, които  свързват индивида с неговата общност. Аз-ът се  променя и  никога вече не става същият.

Травматичното събитие се преживява по един или повече от посочените начини:

  • Повтарящи се и нахлуващи спомени за събитието, включващи образи, мисли или усещания.
  • Повтарящи се тревожни сънища за събитието, кошмари.
  • Действия или чувства, като че ли травматичното събитие се случва в момента (включително чувство за повтарящи се преживявания на събитието, илюзии, халюцинации).
  • Страх  от  травматичното преживяване. Жертвата се стреми  никога да не изпита усещането, преживяно по време на травмата, постоянно избягване на стимули и ситуации, свързани с травмата.
  • Постоянни усилия да се избягват мисли, чувства или разговори, свързани с травмата.
  • Постоянни усилия да се избягват места, дейности и хора, които предизвикват спомен за травмата.
  • Невъзможност за припомняне на важни подробности  от травматичната ситуация.
  • Реакция на лицето, преживяло травма включва силен страх, безпомощност, ужаса.
  • Симптоми на повишена възбуда – нарушен сън, трудности в концентрация, раздразнителност или изблици на гняв.

Парализа  на  волята – жертвата  стои  там,  където я остави престъпникът. Сякаш овладява волята  й  за  действие. Естествената  реакция „бий или бягай“ е блокирана в първите моменти на  травмиращата ситуация.

Пресъздавания на травмата – компулсия на повторението /Фройд/. Повторното преживяване на травматичния опит би трябвало да представлява спонтанно, неуспешно усилие за изцеление – опит да вкараш случилото се в рамките на нормата,  да се овладее завладяващите тревожни преживявания /ужаса, безпомощността, гнева от „смъртната опасност“/.

Ленор Тер работи с деца, преживели травматични събития – те пресъздават травмата в игрите си. Човешката нужда да се преодолее непоносимото страдание чрез действия води до пресъздаванията.

Преиграване – в ситуация, наподобяваща травматичната, се  отключва свръхсилна реакция, която  изглежда неадекватна на  реалността, но всъщност е напълно адекватна на миналото. Чувства като страх, провал, безпомощност отключват травмата и тя излиза на повърхността.

Разковничето  на ПТСР може би се  крие в химията  на мозъка.

Завладяващият страх, дори еднократното му въздействие, може да  промени физическата структура на мозъка завинаги.

Мозъчната структура, която произвежда адреналин и норадреналин  /катехоламините/,  мобилизират  тялото  в критични моменти. Тези вещества правят спомените по-силни и по-жизнени. Физиологичните промени, които съпровождат увеличената секреция в подобни моменти, са свързани с временно вливане на допълнителна енергия, а споменът за критичните  моменти запазва мощта си  в  продължение на години.

Научаваме, че житейските  преживявания никога не могат да бъдат същите след завладяващото  преживяване, защото мозъкът, който  живее този живот, всъщност вече не е същият.

Поради посттравматичното стресово разстройство, което остава у жената, преживяла ужаса на изнасилване, е добре жертвата да се обърне към психолог, който със сигурност ще помогне за по-лесното преодоляване на травмата от сексуалното насилие. Затова не чакайте прекалено дълго и се свържете с екипа на Асоциация ИМАГО, състоящ се от професионални психолози и психотерапвети.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *