Психическо насилиеПубликации

Маниакално преследване – форма на психически тормоз

Маниакално преследване-форма на психически тормоз

За маниакалното преследване, от английски още „стоукинг“, не се чува всеки ден по новините. Не е един от главните съвременни криминални проблеми, но определено се разглежда във въпросните среди. Какво провокира хората да изразяват този вид поведение и какви последици може да има за някой човек, са два от най-често задаваните въпроси в криминологията.

Интересът към стоукинга започва малко след няколко случая с маниакално преследване на известни личности. Известни случаи са тези на Джоди Фостър, Мадона. Определенията за маниакалното преследване са многобройни както в правен, така и в психологически контекст. Една от дефинициите например е, че това е нежелателно навлизане в личното пространство на друг до степен, в която другият се чувства застрашен за сигурност си.

Във Великобритания 19 % от жените и 12 % от мъжете са били жертви на стоукинг в някакъв момент от живота си, а в САЩ една на всеки 6 жени и един на всеки 19 мъже. Няма данни за България.

Поведението, свързано с маниакалното преследване не се изчерпва с обсебващо преследване. Характеризира се същo така и с действия, като много чести телефонни обаждания, посещения в дома и на работа, изпращане на писма, купуване на подаръци.

Непредсказуемостта на дебнещия го прави да изглежда застрашителен. Трудно е да се определи какво е нивото на заплаха, тъй като много от ситуациите, свързани с маниакалното преследване не са незаконни. В други обстоятелства дори могат да са приветствани, което прави проблема много субективен и труден за дефиниране. Всеобщо разбиране е, че преследвачите са неуспели самотници от мъжки пол и на средна възраст, които имат трудности със социализирането. Всъщност изследванията показват, че жертвите са по-често млади хора. Като причина за явлението се цитират проблемите с привързаността и различните психически аномалии и смущения. Също така, преследващият не рядко е асоцииран и с агресивно поведение, когато жертвата не откликва на неговите жестове.

Типове маниакални преследвачи – отхвърленият, търсещият интимност, некомпетентният, злопаметният и хищникът.

  • Отхвърленият стоукър започва да дебне жертвата си след разпада на важна за него връзка, която в повечето случаи е интимна.  Дебненето се поражда поради желание за възвръщане на връзката или за отмъщение след отхвърлянето, но също е възможна и смесица от двете.
  • Търсещият интимност желае връзка с някого, когото харесва и е убеден, че този някой ще отговори на тази любов, въпреки наличието на очевидни признаци за обратното. Тази група е често срещана сред преследвачите на известни личности.
  • Некомпетентният ухажор също търси среща, но тя е по-скоро еднократна.
  • Злопаметният преследвач иска да изплаши жертвата си за отмъщение в отговор на действително или внушено нараняване. Последният тип, хищникът, избира преследването, като цели интимна „награда“. Подготовката над нападението започва със събиране на информация, преговаряне на атаката и фантазиране за бъдещото удовлетворение от нея. Преследването е прикрито, за да остане скрито от жертвата, но понякога хищниците изпитват удоволствие от факта, че жертвата им знае, че е под наблюдение, но не знае нито от кого, нито какво ще последва. Пример за хищник е Джак Изкормвача около 1888-та год., в Лондон, който преследвал жертвите си преди да ги убие.

Друго обяснение за поведението на преследвачите е свързано и с емоционалното ни привързване към други хора от ранна възраст, най-вече към родителите. Теорията на психологът Джон Боуби предполага, че развиването на привързаност е вид адаптация, която засилва шансовете за оцеляване на едно дете. Привързаността се дели на сигурна, несигурна и дезорганизирана.

Несигурната привързаност е тази, която най-често се асоциира с маниакално преследване. Преследвачите са уникална подгрупа от хора, която изпитва трудност в привързването си към други хора. Смята се, че това води да изява на поведения, което да привлече чуждото внимание, например драматичното демонстриране на емоции, засилената близост или допир към друг човек, преследване и неочаквани/неуместни подаръци. Привързаността играе важна роля в доста изследвания, в които се твърди, че тя може да има директен или индиректен ефект върху зараждането на идеята за маниакално преследване.

Едно проучване разглежда връзката между привързаността, нуждата от контрол, реакцията при раздяла и психологическото насилие по време на връзката, за да разгледа дали маниакалното преследване може да се предскаже (Davis et al., 2000). Оказва се, че гневът от раздялата в комбинация с доза ревност могат индиректно да породят желание за преследване. Друго проучване открива, че несигурната привързаност предсказва нуждата за контрол и гнева от потенциална раздяла или ревност, което директно може да породи жажда за преследване (Dye & Davis, 2003).

За маниакалното преследване не се говори много. В повечето случаи се асоциира с вманиачени фенове, които жадуват контакт с любима известна личност. Така преследването сякаш се омаловажава и истински страшната част от проблема много често се пренебрегва, въпреки че поражда реален страх, неудобство и понякога дори насилие. Но не е необходимо и нереалистично да преекспонираме нещата. Тук не става въпрос за някой, който е харесал всичките Ви снимки във фейсбук или вече цели 3 пъти Ви кани на среща. Все пак, говорим за преследването като тормоз, достигнал ниво, при което вече се превръща в психическа и физическа заплаха за преследвания човек. Законът и бързата реакция на службите са от изключителна важност за безопасността на всички, но не по-малко важно остава и доброто ниво на информираност и внимание за това кога всъщност някой упражнява неуместно внимание спрямо нас.

Ако Вие сте жертва на преследвач, от който вече се чувствате застрашени както психически, така и физически, това което трябва да направите, е да се обърнете към компетентните органи и да потърсите консултация с психолог, защото всеки един тормоз може да причини хаос в психичното Ви състояние, а последствията от това могат да са само във Ваша вреда. Затова не допускайте да влезете в капана на страха и не позволявайте психическия тормоз да Ви победи, а потърсете помощ и съвет! Екипът на Центъра за психологично консултиране – Асоциация ИМАГО се състои от специалисти психолози, които ще Ви помогнат. Свържете се с нас!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *