Насилие над деца

Признаци сигнализиращи ,че детето е било насилвано.

 

Децата могат да преживеят насилие в семейството, институциите или в общността.

Извършителят на насилието може да го извършва директно, като нанася вреда, или  индиректно като не успява да защити детето. Насилието може да се извършва от възрастни или от други деца.

Съществуват 4 типа насилие: физическо, емоционално, сексуално и неглижиране.

Често е трудно да се разбере, че едно дете е подложено на насилие. Понякога са налице знаци или просто инстинкта ни подсказва, че нещо не е наред. За това е важно да се обърнем към компетентните органи, които ще оценят риска и ще дадат подходяща насока. Едни от най-честите признаци за насилие са изброени тук.

Физическо насилие

Повечето деца имат охлузвания и рани получени при игра . Нараняванията трябва винаги да се интерпретират в светлината на медицинската и социалната история на детето, стадия на развитие, дадените обяснения. Повечето наранявания получени при инциденти обикновено са разположени по кокалестите части на тялото – лакът, колене, пищял и предимно по предната част на тялото.

Важни индикатори за насилие са наранявания за които не се дава обяснение или обяснението не съответства на нараняването, наранявания по меките части на тялото, където рядко се получават при инциденти- бузи, абдомен, гръб, задните части.

 Физическите признаци за насилие могат да включват:

 Охлузвания, белези или наранявания, за които няма обяснение, по която и да е част на тялото.

 Множество охлузвания – често на групи, често по горната част на ръцете или по външната част на бедрата.

 Изгаряния от цигари.

 Следи от ухапвания.

 Счупени кости.

 Следи от попарване с вряла течност, при които следите от изливането на течността са в  посока нагоре.

 Множество изгаряния с отчетливи граници.

Промени в поведението, които могат да свидетелстват за физическа злоупотреба:

Страх от родителите, ако се потърси обяснение за нараняванията.

Агресивно поведение или силни избухвания.

Отдръпване или треперене при докосване или при приближаване.

Нежелание на детето да се преоблича.

Депресия.

Отдръпнато поведение,

Бягства от вкъщи.

Емоционално насилие -То е трудно да бъде разпознато, тъй като често липсват видими физически следи.

Промени в поведението, които могат да са признак за емоционално насилие:

Невротично поведение – смукане на палеца, увиване на коса, люлеене, клатене.

Неспособност за игра.

Страх от допускане на грешки.

Внезапно появявате на разстройства в говора.

Самонараняване.

Страх от свързване с родителя по повод на поведението им.

Забавяне в емоционалното развитие.

Сексуално насилие

Физическите признаци за сексуално насилие включват:

Болка или наранявания около гениталиите или устата.

Охлузвания или кървене в области близки до гениталиите.

Полово преносими болести.

Вагинални оттоци или инфекции.

Стомашни болки.

Дискомфорт при ходене или сядане.

Бременност.

Промени в поведението на детото, които биха могли да са резултат от сексуална злоупотреба:

Показва сексуално поведение или познания, характерни за по-голяма възраст от неговата и от етапа му на развитие.Оперира по неподходящ сексуализиран начин с играчки или предмети, рисува рисунки със сексуална тематика.

Има кошмари, проблеми със съня.

Става отдръпнато или много контактно.

Става необичано тайнствено.

Поява на внезапни, неочаквани промени в личността и настроението му, поява нa несигурност.

Регресира до предходни етапи на развитие , напр. нощна енуреза.

Проявява необясним страх от конкретни места или хора.

Има гневни изблици.

Проява прекалена чувствителност или раздразнителност.

Има загуба на апетит и внезапна промяна в хранителните навици, развива хранителни разстройства – преяждане или анорексия.

Употребява нови думи за частите на тялото, обикновено използвани от възрастни, без да е ясно откъде ги е научило.

Говори за нов, по-голям приятел.

Притежава пари или подаръци, които не могат да бъдат обяснени.

Самонараняване при юношите (горене, рязане), опити за самоубийство.

Бягства от вкъщи.

Нежелание да остане сам с определено дете или възрастен.

Действат по сексуално експлицитен начин към възрастни.

Сексуалното поведение при децата – кое е нормално, тревожно или би могло до бъде знак за злоупотреба?

Наред с физическото и емоционалното развитие, децата демонстрират някои видове сексуално поведение, като част от растежа им. Преценката дали поведението е нормално, тревожно или е знак за злоупотреба зависи от възрастта на детето, конкретната ситуация, пола, индивидуалния опит, културната среда.

Поведения типични за всяка фаза:

Ранна детска и предучилищна възраст (0-5 години):

Целува и/ или прегръща другите.

Проява любопитство и иска да види интимните части на другите.

Говори за интимните части.

Употребява детски „сексуализирани” думи свободно за да обозначи частите на тялото.

Игре на доктор или на семейство.

Пита как се правят бебетата и от къде то е дошло.

Показва, докосва или трие собствените си гениталии.

Понякога се ангажира в поставящи ми удоволствие активност (мастурбира).

Поведения, които не са характерни за възрастта:

Обсъждане на сексуални актове, използване на сексуално експлицитен език.

Ангажиране във форми на физическа сексуална активност с други деца.

Показват сексуално поведение или познания, характерни за възрастните.

Начална училищна възраст ( 6 до 9 години):

Целува и/ или прегръща другите.

Показва интерес към тялото на другите.

Понякога използва ругатни или думи означаващи сексуална активност.

Играе на доктор или на семейство.

Понякога показва интимни части от тялото си на други.

Ангажира се в само-задоволяваща активност (докосва или трие собствените си гениталии).

Поведения, които не са характерни за възрастта:

Показват сексуално поведение или познания, характерни за възрастните

Мастурбират публично.

Средна училищна възраст (10-12 години):

Целува, прегръща другите, понякога има приятел/приятелка.

Интересува се от тялото на другите, може да разглежда материали със сексуално съдържание, включително по интернет.

Задава въпроси за менструацията, забременяването и сексуалното поведение.

Докосва гениталиите на другите.

Мастурбира.

Понякога обсъжда сексуални актове с връстниците си.

Поведения, които не са характерни за възрастта.

Юношество (13 -16 години):

Задава въпроси за връзките и сексуалното поведение.

Използва сексуализиран език и говори за сексуални актове с връстниците си.

Разглежда голи снимки.

Мастурбира.

Ангажира се в сексуални експерименти с връстниците си или с възрастни.

Поведения, които не са характерни за възрастта:

Мастурбира публично.

Сексуални действия с по-малки деца.

Неглижиране :Това е трудна за разпознаване форма на злоупотреба. Причинява някои от най- дълготрайните и тежки последствия.

Физически знаци:

Постоянен глад, понякога крадене на храна.

Лоша хигиена, детето е мръсно или мирише лошо.

Загуба на тегло, постоянно поднормено тегло.

Неподходящо за условията облекло.

Промени в поведението:

Детето се оплаква, че е постоянно изморено.

Не търси медицинска помощ.

Има малко приятели

Споменава, че е оставяно само и без надзор.

Индикатори, които могат да насочат към възможно психическо насилие:

  • Детето може да стане затворено и изолирано, да не желае да контактува с връстниците си и да е резервирано към възрастните.
  • Агресивно поведение и/или поведение, насочено към привличане на вниманието, например упорито непослушание, преднамерено цапане или подмокряне, агресивност към другите деца.
  • Нарушаване на модела на хранене и сън.
  • Избухвания и изблици, които са необичайни за възрастта и нивото на развитие на детето.
  • Изоставане на развитието, при което детето желае да се държи или да бъде третирано като по-малко дете, например подмокряне в леглото.
  • Бягане или криене.
  • Неучастие в заниманията в детската градина или в училище, загуба на доверие и ниска самооценка.
  • Самозанемаряване, например постоянно обличане на едни и същи дрехи, отказ да сресва косата си.
  • Психосоматични болести
  • Неотделяне от възрастен, различен от родителите на детето, резервираност и страх от родителите.
  • Детето не се развива пълноценно, например забавено физическо развитие, тегло и ръст под нормата,

нездрав общ вид.

  • Злоупотреба с алкохол и медикаменти.
  • Бягане от училище.
  • Самонараняване.

 Пример: Мими е единствено момиче от петте деца в семейството. Тя се превръща в семеен роб,

 казват й „тъпанарка“ и я принуждават да се храни отделно (тогава, когато има какво да се яде) в

 другата стая, никога не й позволяват да гледа телевизия със семейството или да излиза с тях. Тя носи

старите дрехи на братята си, винаги е мръсна, занемарена и мирише.

 

 

 

 

One thought on “Насилие над деца

  1. nasilieto na dete e uzasno staval sam svidetel na moya bratovcet mi beray v selo topolica s nasilie nisto ne se promenya stava po zle i po zle sled vreme toy ste stane tolkova agresivno ce da udrya vIzrastni po golemi ot nego decata ne sa baksovi krusi a bIdesteto ni

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *