Партниране на клиенти преживели загуба

Загуба и скръб по партньорВсяка загуба означава промяна, понякога – голяма. Промяната означава, че нещата вече няма да са по този начин, по който сме свикнали те да бъдат. Един от най-класическите примери на загуба е смъртта на близък човек (тази статия е посветена именно на този тип загуба).

Сходни, не по-малко мъчителни са загубите при раздяла, заминаване, сериозна промяна в характера (каквато може да настъпи при травматични преживявания, сериозно заболяване, остаряване). Общото между тези загуби и смърта е, че човекът, когото обичаме, на когото разчитаме, който заема особено място в плановете ни за бъдещето и в представата ни за себе си, вече го няма – няма го физически или е различен.

Можем да се държим сякаш нищо не се е случило или поне да се опитаме да го правим. Реалността много бързо ще ни покаже, че разлика има. Отказът да се приеме тази реалност – за по-продължителни периоди от време – означава своеобразно помрачаване на разсъдъка – загуба на връзка със света, в който останалите хора живеят.

Можем също да приемем предизвикателството и да се опитаме да преподредим света си. От една страна физическия, обективен свят, света, който споделяме с всички останали. Да намерим начин да постигнем целите си с друг човек, по друг начин, с други средства. От друга страна, картата на света, която носим в главата си, вече е остаряла и също чака да бъде преподредена. Това е голяма, да не кажем – по-голямата част от промяната. И изисква усилие: това е работа или “работа на скръбта”

Задачи на скръбта

а) Първа задача: приемане на реалността на загубата.

Когато някой наш близък почине, дори да очакваме края му, винаги в началото имаме чувството, че той всъщност не е умрял. Първата задача на скръбта е приемането на факта, че човекът наистина е починал, че вече го няма и повече никога няма да се появи. Част от този процес на приемане на реалността е осъзнаването, че нова среща е невъзможна – поне в този живот.

Човек може да отрича факта на загубата с различна сила. Той може леко да изкриви реалността или истински да загуби контакт с нея (да си загуби ума, казано иначе).

– Има наистина объркващи примери за отрицание, когато оцелелият държи в дома си тялото на починалия дни наред, преди да уведоми някого за настъпването на смъртта. Тези случаи са относително редки.

Също така можем да отричаме значението на загубата. Можем да твърдим, че за нас загубата значи много по-малко, отколкото всъщност означава. Минимизацията или обезценяването са прояви на същия процес. “Той не беше добър баща”, “Ние, всъщност, не бяхме близки”, “На практика, той не ми липсва” са все примери за тази нагласа. Някои хора се освобождават от дрехите и личните вещи на починалия – тяхното поведение е точно обратното на мумифицирането. Това е още една проява на тази нагласа – избягваме всичко, което може да ни сблъска грубо с реалността на загубата. Избирателното забравяне е още един начин за отричане на пълното значение на загубата.

Признаването на реалността на загубата е трудна задача и иска време, защото включва не само интелектуално разбиране, но и емоционално приемане. Традиционните ритуали – какъвто е погребението, например – могат да ни помогнат да приемем реалността на загубата. Изпълняването на тази задача е особено трудно при внезапна смърт и когато оцелелият не е видял тялото на починалия – не е бил в състояние сам да се увери в настъпването на смъртта.

б) Втора задача: преработване на болката на скръбта.

Скръбта следва да бъде преработена – в противен случай може да се върне по-късно чрез определени симптоми и страдания. Протакането не намалява количеството работа, нито освобождава от нея. Изживяването на болката, емоционална и физическа, не може да се избегне. От тази гледна точка всичко, което ни пречи да я изживеем (основната дейност при преработването на скръбта), удължава процеса.

Нежеланието за справяне с втората задача намира израз в отказа да чувстваш.

– Понякога хората избягват болезнените мисли.

– Някои могат да избират да си мислят само приятни неща за починалия.

– Идеализирането на починалия също е начин да се избегнат болезнените спомени.

– Можем да потърсим успокоение в алкохола и наркотиците.

– Още един вариант са пътуванията, които ни отвличат от болезнените мисли.

– Понякога се наблюдава еуфорична реакция на смъртта.

Смята се, че ако човек не се справи с втората задача, по-късно може да се наложи да потърси психотерапевт.

в) Трета задача: приспособяване към обкръжението, в което починалият отсъства.

Освен свикването с нови роли, човек трябва да свикне и с новото усещане за себе си. Това особено важи за хората, чиято идентичност се гради върху изпълняването на роля в отношения с други хора – каквато е ролята на съпруга или майка, например. Загубата може да доведе до спадане на себеоценката – ако човек не може повече да изпълнява значима в неговите или нейните очи роля.

Несправянето с тази задача означава човек да не се приспособи към загубата и свързаната с нея промяна. Това става:

– Когато човек не се стреми да преодолее собствената безпомощност.

– Когато не развива уменията, от които има нужда, за да оцелее и да се справя с живота.

– Когато се отдръпва от света и отказва да посрещне изискванията на обкръжението.

г) Четвърта задача: промяна в значението, което има починалият, и продължаване на живота.

Чрез търсене на квалифицирана помощ човек се учи да преодолее  загубата и да преподреди   живота си  така, че в него пак да има важни хора, радост и удовлетворение. Това е  сериозно предизвикателство, с което не винаги можем сами да се справим.

Краси  Попова

Терапевт -консултант

Телефон за контакт: 0884944411