Рени

Posted on Posted in Uncategorized
Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Digg thisShare on RedditShare on StumbleUpon

Казвам се Рени, имам син на 2 г., разведена, бях жертва на психически тормоз от бившия ми съпруг, но се преборих със страховете си и се научих да живея пълноценно! Сега работя, усмихвам се, радвам се на живота и съм щастлива! Научих се на всичко това с помощта на Краси!

Казвам се Рени, на 30 години, ветеринарен лекар, имам малък син на 2 години, разведена, бях жертва на психически тормоз от бившия ми съпруг, но се преборих със страховете си и се научих да живея пълноценно! Сега работя, усмихвам се, радвам се на живота и детето ми и съм щастлива! Научих се на всичко това с помощта на Краси Попова от „Асоциация Имаго“!

Животът ме срещна с Краси от „Асоциация Имаго“ в най-трудния и объркан етап от моя живот. Развеждах се… Изгубих работата си… Трябваше да сменя квартирата… А трябваше да се грижа за малкия ми син, само на 1 година и да се справя с психическия тормоз, който ми налагаше бившият и съпруг…

 

Май е по-добре да започна от начало…

 

През септември 2012 година започнах работа – ветеринарен лекар в приют за бездомни кучета. Бях много доволна – работех по специалността си, справях се с работата и се радвах на готините колеги в екипа… И така до Нова Година, празнувахме с колегите, беше много весело и изведнъж с един от колегите (М.) след малко повече алкохол, вече не бяхме просто колеги. Всичко беше забавно – смях, купони, екскурзии… Почти веднага заживяхме заедно, първо в моята квартира, после при техните… И там започна моята изолация от приятелите и близките ми хора, е, аз тогава не осъзнавах това. Но неговите излизания зачестиха, с което и скандалите. След 6 месеца се разделихме, но продължихме да работим заедно. 2 седмици след това разбрах, че съм бременна – огромна изненада, защото бях с диагноза поликостоза на яйчниците и вероятността да забременея беше равна на 0… Аз реших, че ще задържа бебето, а на М. дадох право на избор дали и как да участва в живота на малкото човече. М. реши да бъде „баща за пример“ , да поеме отговорност и да бъдем семейство.

Бременността ми протичаше много тежко и се наложи да спра да ходя на работа. Тогава и проблемите ни станаха повече – основно от финансова насока. А и той все беше недоволен, защото аз го „ограничавам“ от срещи с неговите приятели. Недоволството му нарастваше и беше към всичко, което аз правех или не правех. Връщаше се от работа сърдит и уморен. Аз винаги го оправдавах – много работи, създалата се ситуация е нова за него… А аз – аз все бях виновна за нещо…
Сключихме граждански брак и всичко стана по-зле. Той казваше, че е притиснат и ограничаван от мен. Моето чувство за вина растеше все повече. Винаги търсех вината и лошото в мен и намирах начин да го оправдавам.
Когато родих нещата излязоха съвсем от релсите. Той започна да пие. Скандалите станаха ежедневие. Опитвах се да го улесням максималко – аз се грижех за сина ни и през деня и през нощтта, стараех се да съм добра домакиня и съпруга, но все нещо не беше както трябва според него…

Когато нещата ставаха нетърпими, аз „бягах“ при родителите ми в провинцията. За да ме върне М. обещаваше, че всичко ще се промени, че нещата ще станат по-различни… Е, това бяха просто обещания!!!

Един от най-неприятните моменти беше една вечер – бяхме в новата ни квартира и имахме гости. М. прекали с алкохола и започна явно да ме обижда и унижава – обясняваше каква съм щастливка, че ми е обърнал внимание, искаше да му целуна ръка, накрая ме заведе пред огледалото на портмантото в коридора и ми каза – „Погледни се теб и погледни и мен, виж колко си зле, а аз все пак съм с теб!“… Тогава всичко се промени, наистина погледнах в огледалото и видях, че съм се изгубила някъде и трябва да се открия… На следващата сутрин, той беше все още неизтрезнял и след скандал заради сина ни, ме хвана за косата и ме блъсна на леглото с думите – „Не ме дразни, за да не те размажа!“. Изгоних го от квартирата и изпаднах в ужас заради случилото се. Малкият плачеше, а аз не знаех какво да правя… Последваха много мили жестове, много извинения и обещания и аз простих, но вече страхът беше в мен. При всеки скандал очаквах да има насилие и просто се страхувах…
Месец, след като празнувахме първия рожден ден на детето ни, получих доста съблазнително предложение за работа, което исках да приема. Но М. не беше на това мнение, защото вече нямаше да работим заедно. Последваха много скандали и той реши да си тръгне от вкъщи. На следващия ден ми се обади и ми каза, че иска развод и е намерил бракоразводен адвокат. Това беше поредния опит за манипулация – да се изплаша, че ще го загубя… Но аз вече знаех, че трябва да прекратя този абсурден брак. Решихме да се разведем по взаимно съгласие и неговия адвокат подготви споразулемие. Имахме дата за бракоразводно дело. Аз отидох с малкия при родителите ми в провинцията, а той започна да ми налага всячески психически тормоз – звънеше ми денонощно, заплашваше ме, идваше пред дома на родителите ми… Ужасът ми растеше с всеки изминал ден – нервите ми бяха опънати, карах се с всички, плачех за всичко, не можех да спя, започнаха паник атаки… Тогава реших да си намеря мой адвокат за бракоразводното дело и така съдбата ме срещна с адв. Цановска – прекрасен човек и юрист. Тя изслуша историята ми и ми предложи да ме срещне с Краси – психолог, работещ с жени жертви на домашно насилие. Аз като лекар, лекуващ тялото (дори и това на животните), винаги съм поставяла под съмнение работата на психолозите, но не намирайки друг изход се съгласих…

И така започна моето излизане от страха и ужаса, в който живеех. Започнахме терапия всяка седмица по едно посещение и започнах да се уча да приема ситуацичта и да се справям с нея. Започнах терапия в началото на март 2015 година. Разводът стана факт на 28 април 2015 година. Седмица след развода реших със сина ми да се върнем в София и да продължим живота си. Тогава натискът от М. стана още по-тежък – постоянно идваше без предупревдение в къщи, звънеше 24/7… Тогава започнах да се страхувам да излизам от вкъщи сама. Помня как сутрин правех план, така че с едно излизане да свърша всичката работа за деня, за да не се налага да изляза втори път от вкъщи. В този период здравословното ми състояние се влоши – имам вроден порок на сърцето, състояние, което поддържам с медикаменти, но тогава кардиолога ми заговори за сърдечна операция. Беше месец май и ако нямаше подобрение през септемви трябваше да бъде операцията. Тогава кардиолога ми каза – „Проблема ти според мен не е в сърцето, а в главата, ходиш на терапия, помогни си!“. И това беше истината – Краси ме научи да „пращам любов на сърцето си“, научи ме да овладявам паник атаките и да съм спокойна и уравновесена. Септември месец отидох на преглед – лекарствата на кардиолога и терапията на Краси бяха дали резултат – нямаше да има операция. Но всичко това беше достатъчен довод за съда да издаде – Заповед за незабавна защита (Ограничителна заповед).
Тогава се изправих пред следващото предизвикателство в живота ми – намирането на работа. Предвид случилото се увереността и самочувствието ми бяха изчезнали. Тогава Краси ме научи да вярвам в себе си. Накара ме да си спомня за всички неща, които бях постигнала сама. Вдъхна ми кураж и аз наистина повярвах, че мога и ще се справя с всичко в живота ми САМА! Вече 3 месеца работя като медицински представител в голяма фармацевтична компания, срещам се с много и различни хора, харесвам работата си, чувствам, че това е моето място под слънцето.

Краси ме научи да се радвам на времето прекарано с мен самата, както и на моментите с малкото ми момче. Научи ме, че аз съм една цяла вселена, която може всичко!