Клиент на Краси от София

Това е моята приказка ,моето осъзнаване след продължителна работа с Краси.

Приказката е историята на животът ми в оня период, в който бях изгубила себе си и не виждах изход.

Блгодаря ти, мила Краси!

С обич,

Н.

 

Дали когато се раждаме наистина всичко ни е предначертано ? Каква част от живота си можем да контролираме ние …или …всичко ни е дадено отгоре ? Какво е кармата ? Можем ли да избягаме от нея? Все въпроси на които искаме да си отговорим , а отговорите са някъде там дълбоко в нас самите . Всяка наша стъпка не води ли до други последствия …всяка случка не е ли резултат от някое наше действие …дори в миналото … Знам ли …

Понякога си мисля , че когато съм се родила са дошли феите – орисници и са ми предначертали пътя … Ама като че ли злите феи са били повечко от една J …м даааа….Дали това , което се случва с мен е криза на средната възраст …някой би ме попитал ..какво ти липсва …какво ли … липсва ми опората …децата пораснаха , нямат нужда от мен вече , така като преди , съпруга ми никога не е бил моята опора … трябва ми лост , за да вдигна себе си . Имах толкова много мечти …коя от всичките осъществих ?

Освен да бъда майка , друга май не успях . Някой ще ме опровергае , че това е най-важната мечта …за някой може би да ,,,но за мен не точно .Аз съм личност , индивидуалност , аз искам да бъда някоя … Искам да намеря мястото си и знам , че то не е на майка и домакиня , напълно подвластна и зависима от домашните си !!!! Усещам , че мога да направя много неща …преди време исках да работя в корпуса на мира …исках да пътувам до най-невралгичните точки на света и да помагам …Имам потребност да помагам … Имам потребност да направя нещо за себе си …

Преди време гледах сериала „Отчаяни съпруги“ и се възхищавах на смелостта им да променят живота си на тази възраст .Че какво и е на моята възраст ? За някой може би това е …много …за мен , обаче не .Аз чувствам , че имам сили и възможности и опит да направя нещо много повече за себе си и околните . Аз съм действена и борбена личност ! Аз съм умна и интелигентна жена , искам да покажа това .Винаги съм искала да правя нещо , да градя нещо …да , точната дума е да градя ! Да оставя нещо след себе си …ако живеех в друго време или място сигурно би  х се борила за правата на жените , бих намерила кауза , за която си заслужава човек да живее ! Да виждаш , че това , което правиш има смисъл и че си помогнал на някой .

А какво правя всъщност аз …нищо …едно голямо нищо . Децата ми …поели вече по своя път , изградени личности …сигурно още дълго ще имат нужда от мен …съпругът ми , за когото бях морална подкрепа през целия ни съвместен живот , абдикира от съпружеските си отношения …

И какво да правя аз ? Да се срещам с други мъже , само заради единия секс ли ?Не ,,,,не искам това ! Да изградя живота си наново …ето това ми трябва . Живот за мен , посветен на мен . Егоистично …не не мисля !

Трябва да намеря пътя и себе си в него ! Затова и седнах да пиша , винаги съм обичала да пиша и да изразявам така това , което ме радва и разплаква . А всички около мен ми се смееха … не вярваха в моите идеи , омаловажаваха ги непрекъснато …само защото някога исках да стана инженер , а не станах …Знаете ли защо ? Защото не обичам безсмислените неща ! Аз трябва да градя …да създавам …да търся нови решения , нови идеи ! Когато станах инженер исках да създавам роботи …това беше нещо съвсем ново и неизследвано …исках да работя в космическите програми   … исках моя труд да има смисъл за човечеството …а то не стана така и аз скоро изгубих интерес да се занимавам с това … Винаги съм пълна с нови идеи и неща …а когато тръгна да ги осъществявам все се намира някой , който да ми каже , че това нищо не струва …а след това виждам някой , който е осъществил МОЯТА идея …и е станал прочут …нелепо …

Аз съм зависима от хората около мен …вечно търся тяхното одобрение …защо ? За какво ми е , като не носи нищо в себе си ? Аз искам да имам сили да се преборя за моите идеи , да се преборя за моите цели , да мога един ден да се събудя и да си кажа …браво ! Ти успя !

Много трудна и сложна задача съм си поставила май ? Но този път смятам да се боря докрай …пиша всеки ден … и може би един ден ще успея да напиша книгата на моя живот …и няма да има значение дали тя някога ще види бял свят или не … просто ще съм я написала и ще съм изляла душата си в нея …Може би дори ще има жени , които четейки я ще намерят част от себе си в нея и ще помогна на много жени като мен по света да се преборят със себе си и да успеят …

Много е страшно да си на 44 , а да се чувстваш на 22 … Повярвайте ми …Преди 10 години не ми правеше впечатление   ..днес обаче искам повече от всякога да съм полезна и необходима на някой ….

Мили дами на 40 и … не се отчайвайте …просто погледнете се една сутрин в огледалото и си кажете …Аз мога ! Аз се харесвам такава каквато съм и се обичам ! Аз съм си самодостатъчна ! И си спомнете за това , което винаги сте искали да направите , спомнете си детските мечти и си помислете …какво мога да направя днес ? И не си казвайте , че няма какво …винаги има какво … А сега аз ще ви разкажа , какво направих аз и се чувствам особено горда с тези малки стъпки …една по една ….

Осъзнах се , когато станах на 40 ….Една сутрин станах и си казах …коя съм аз , какво правя ?
Как протичаше един мой ден ? Ставах …водех децата на училище …помагах им с уроците , имах своята работа , която ми харесваше и ме срещаше с най-различни хора … Но бях празна , не правех нищо за себе си , бях се посветила на семейството и децата и съпруга …А аз , къде бях АЗ в тази схема ? На мен това не ми беше достатъчно ! Не се харесвах , защото много напълнях през последните години …имах здравословни проблеми , пиех една шепа лекарства и си мислех , че така трябва да бъде . В един миг си казах …на мен лекарства не ми трябват …трябва ми адреналин …?  ? то в конкретния смисъл на думата .

Произвеждах огромни количества инсулин в организма , които се трупаха … по едно време бях на една крачка да се разболея от диабет тип2 и си казах ,,,,Време е да вземеш нещата в свои ръце , никой няма да ти помогне ако сама не си помогнеш .

След второто раждане и напълняването не си купувах дрехи …измъчвах се , че когато вляза в магазина няма размери за мен … Ходех в ужасен външен вид , не ми се ходеше дори на фризьор . Не се чувствах харесвана и желана … Каквото и да направех все мрънках , все нещо не ми беше наред .

Обвинявах хората около себе си … Познато нали ?

И в един прекрасен ден станах и си казах Край ! До тук беше със самосъжалението ! Аз се харесвам каквато съм . Отидох и си купих нови дрехи , купих си нови обувки и спрях да ходя само с маратонки и „удобни“ обувки . Купих си обувки с висок ток дори !

Майка ми чак се учуди от кога тепърва съм щяла да нося високи токове ….? Погледнах се в огледалото и с интерес установих , че нямам бръчки , че лицето ми е гладко , кожата ми е нежна и хубава . Купих си крем за лице и започнах да си слагам всяка сутрин , започна?  ? всеки ден да полагам грижи за себе си , започнах да подбирам дрехи , които да ми стоят добре на 90-те ми килограма .

И знаете ли …резултата не закъсня …на всички започна да им прави впечатление , започнаха да ми правят комплименти за това ,  колко добре изглеждам …

Харесвам бижутата …ами започнах да заделям пари и всяко лято си купувах по едно ново бижу … Започнах да подчертавам някой части от тялото си , които знам , че изглеждат добре . Имам много стегнат и голям бюст …ами започнах да ходя с големи деколтета , които да загатват , какво има отдолу под дрехите .

Имам хубави колена , тогава защо да не ходя с поли до коляното , които да подчертават краката ми ….Все ей такива дребни стъпчици ….

Е съпругът ми не забелязваше всичко това , често ми се подиграваше даже , не пропускаше да ми каже , че не мога да изглеждам нито по-млада , нито по-красива …и аз …падах духом пак …до следващата стъпка И така ден след ден , аз все повече и повече започвах да вярвам в себе си . Но имаше какво да се желае още много ! И колкото повече той омаловажаваше моите дребни победи , толкова повече аз исках да му докажа   че аз мога да се справя !!!

Толкова много неща исках да правя …хората около мен казваха , че съм много добра , че съм адски убедителна и много умна и интелигентна …аз стоях и се чудех …те за мен ли говорят …Така започнах да живея двойнствен живот …Единия беше в работата , а другия в къщи . Когато се прибирах в нас …слагах маската и позволявах да ме тъпчат …да ме унижават … Толкова много неща мога да разкажа ….

Някога преди 20 години имах куража да започна самостоятелен бизнес . Работех във фирма за недвижими имоти и реших в зората на бизнеса да си направя моя . И тъй като вече бях омъжена го споделих с моя съпруг . Той изцяло подкрепи моята идея и така основахме фирмата …но на негово име , тъй като аз все още бях редовна студентка и по законите нямах право на това . Фирмата се развиваше бързо и успешно ! Той все още работеше на държавна работа и аз управлявах всичко ….

До един момент , когато той реши да се включи … Чудесно си казах аз …да ама не … Той дой  де , фирмата на негово име и ясно ми показа , че аз не разбирам нищо от бизнес и няма да участвам ! Пое кормилото , така да се каже , намери си съдружник и напълно ме игнорира …трябваше още тогава да се усетя …но човек се надява …надеждата умира последна !!! И така до един ден в които той поиска от мен да му прехвърля всичките си дялове – 50% !!! Избра точния момент , току що се беше родила дъщеря ни , беше на няколко месеца , все още я кърмех а , той ми каза , че иска да подпиша едни документи пред нотариус …

Когато отидохме там , нотариуса наш приятел ме попита – ти знаеш ли какво правиш – а аз горда казах – да – не съм си и помисляла , че човека с когото деля живота си и от когото имам две деца ще ми удари такъв шамар после !

Подписах смъртната си присъда ! От този ден нататък аз бях никоя !

Напуснах семейната фирма …започнах работа в Ейвън , компанията за жени …и това беше една химера ,,,ама хайде !

Лека полека се отдалечих от работата … а той усилено криеше все повече и повече неща от мен ! Искаше аз дори да не стъпвам там …Бизнеса му се уголеми и той започна да печели много пари . Той е адски умен и интелигентен и находчив ! И шапка му свалям как умее да се възползва от ситуации и моменти ! Готин пич е той …мечтата на всяка жена …. Но цената да живееш с такъв мъж е много голяма !

Живота ми се преобърна …вече не бях аз … И позволих да ме тъпче и унижава …да ме игнорира от живота си и аз едва ли не да съм доволна от малките трохи , които събирах . А самочувствието ми … накрая се намразих …

Но съдбата май ми беше приготвила изненада … Тогава ми показа ясно , че аз трябва да се събудя … и да се заобичам ….Трудна работа , но не е непостижима ! Да повярвам че няма невъзможни неща , стига човек да ги иска много !

Знам , че много от вас ще кажат ….да ама зад всяка идея …има пари ? Да така е , живеем в кофти свят където парите и зависимостта от тях е голяма , но и това човек може да поправи .
Ами трябват ми пари , за да гледам децата си ….Баща им в един момент абдикира и от грижата за семейството си …Спря да дава пари ….стигнахме до края ! Нямахме пари за хляб дори …

И аз си намерих работа …И с това се справих …Сега ходя и помагам в едно семейство …плащат добре и аз някак си успявам да се справям . Не е лесно , хич даже ….но съм горда със себе си !

Който казва , че няма работа …не е пробвал , когато стигнеш дъното и имаш сили да преодолееш това , няма невъзможни неща ! Няма нещо с което да не мога да се справя вече !

И така … вече 2 години и половина , всеки ден аз правя малки крачки към себе си . Липсваше ми любов и разбирателство , липсва ми мъжът до мен …ами хайде направи нещо и по този въпрос . Само да се оплакваш ..какво от това , помогни си сам , за да ти помогне и Господ е казал народа ! ….

И аз реших да търся …търся и до днес любовта на живота си и не се отказвам и никога няма да се откажа .

Направих си профил в сайт за запознанства и намерих приятели …да намерих …

И тогава срещнах един мъж , който промени мен и живота ми … показа ми че съм жена , жена , която може да бъде харесвана и обичана …а аз заобичах себе си .

Ставах сутрин , поглеждах се в огледалото и се харесвах , такава каквато съм . Започнах да излизам сред хора , започнах да се обличам , започнах да се гримирам , да нося високи токчета всеки ден , започнах да живея ….

Направих си равносметка , колко съм пропуснала от живота , как изведнъж съм станала на 44 и има още толкова много …та аз съм в най-продуктивната си възраст . Житейския опит натрупан през годините ми даваше предимство .

Но все още не съм успяла да преодолея зависимостта си от мъжа ми … все още той има пълна власт над мен , все още се връзвам на глупостите му ! Все още плача когато ме нагруби , все още преживявам когато ме обижда и унижава . Докато не се излекувам и от това няма да започна нов живот . И така стигнах до един сайт …за взаимопомощ … хора като мен помагат на други хора като мен . Писах им , не скрих името си и помолих за помощ …със всичко друго се справих но не и с тази болезнена зависимост . Имах нужда някой да ме подкрепи и да ми вдъхне кураж и смелост да   застана срещу него и в лицето му да кажа НЕ!!!

Повече няма да ме унижаваш , повече няма да ме омаловажаваш , повече няма да ти позволя ! Аз съм човек и имам достойнство и ти ще ме уважаваш !Нали ? Трудно , направо изпитвам паника , защото всеки ден се боря и постигам малки победи , а той идва и с една дума срива всичко , което съм постигнала до тук ….

И тук ще сложа точка …още не съм направила голямата крачка .

Но съдбата ме свърза с хора , които дори без да знаят ми помагат много . Съдбата просто ми показа пътя , сега е важно да го извървя . Смених обкръжението си , сега имам мое собствено обкръжение , приятелки , които добре ме разбират , част от тях преминали през същото , като мен , хора , които ми подават ръка , за да не се спъна . Може би дори ще намеря любовта ….
И имам цел …да напиша книгата на моя живот …тази книга , която четете сега и която когато свърша навярно ще съм извървяла пътя , но с вас ! Ще я напиша ! За да ви покажа , че има път , има цел , има съдба има , има ,има !

Когато седя и пиша се чувствам щастлива и пълна , пълна с емоции , с енергия да покоря света . А може би един ден тази книга все пак ще види бял свят и тогава много жени като мен ще направят своята първа крачка и ще извървят пътя си с нея , а аз дори неволно ще бъда с тях и ще им помагам .