Данаил

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Digg thisShare on RedditShare on StumbleUpon

Здравейте, аз се казвам Данаил и съм на 32 години. Много ми е трудно да разкажа какъв проблем имах преди години, защото звучи несериозно, но всъщност е нещо много лично и тежко емоционално.

Аз бях като повечето момчета и мислех за нормални неща и как те ще ми се случват след време. Когато започнах да раста обаче някаква невидима сила ме спираше да се изявявам. Първоначално не знаех какво е това и го отдавах на неувереност и страх. Обаче годините си вървяха и аз ставах все по затворен и социално изолиран от връсниците си. Сам се отделях от тях и те от мен. Мечтаех си за приятели и приятелка и как готино ще си изкарваме, но ме беше страх дори да заговоря някой. Когато завърших средно и почнах висше съвсем се бях отчаял. Не можех да говоря с момичета и ме беше страх да излизам.
Започнах да се плаша, че ще остарея сам и най-лошото не бях правил секс още. Така се притесних, че потърсих професионална помощ. Така намерих Краси, която започна да работи с мене когато бях на 26 и точно завършвах висшето. С много положени усилия, много плач и тежка реализация осъзнах, че съм бил жертва на емоционално насилие от банално естество – моята майка много ме пазеше(меко казано свръхпротективна).
Звучи глупаво, но от малко момче до млад мъж бях под крилото й. Тя все се интересуваше какво ми се случва, къде съм, с кого съм, какво е станало? Мислех, че е нормално, но не беше. Аз нямах граници, а бях бебе за нея и тя не беше спряла да ме кърми 20 години. Помня как закъснеех ли малко от някъде и изпадаше в паника. Постепенно нагласих поведението си да не закъснявам, да й се обаждам всеки ден и пр. Оставях й да ми готви и пере. Дори ми купуваше бельото!? Това явно е стандарт в България – вашите да не те пускат от гнездото, но след 18 години вече става болест. Трябваше ми много време да го осъзная и дори първоначално не вярвах, че е това проблема ми и се смеех. Но по късно видях грозната истина.

 

Бях се оставил да ме глезят и издържат а бях на 25 години? Как се беше случило това? Сякаш се събудих от сън и видях колко вредят тези всички неща: да не си готвиш сам, да не се переш сам, да не си изкарваш парите, да не живееш самостоятелно от вашите, да даваш отчети и т.н. Ужас! Как да погледнеш сериозно на такъв “мъж”.
Тогава имах само един здрав човек в живота си и това беше Краси. Благодаря й за всичко, защото тя ме тласна(или по-точно упорито ме побутваше) да си стъпя на краката. Започнах да търся работа и по чудо – намерих. Преместих се в друг град на квартира. Изкарвам си сам парите, готвя и си чистя и имам лично пространство – апартамент под наем – започнах да излизам повече да се запознавам с хора и дори се появиха жени в живота ми.

 

Но това стана много бавно и със зверски усилия да се откъсна за период от 3-4 години. Майка ми много се бореше срещу това настояваше да живея наблизо, да се обаждам често, разпитваше ме, скачаше срещу Краси като казах че съм на терапия впоследствие и т.н. но след много караници и сълзи прие ситуацията. Страхът от външния свят е голям и за майката това е любов, но за мен е само страх. Аз любов не усетих… Когато се поставиха граници обаче отношенията ни се оправиха и дори са по-добри от преди.
Има какво още да се желае, но поне вече съм си самостоятелен мъж и се развивам, харесвам си работата, жилището и живота. Дори записах второ висше, ходя си сам на почивки и екскурзии в чужбина и т.н. И всички тези неща дължа на терапията. Благодарен съм на Краси и цялата й подкрепа. Терапията буквално ми промени живота и го спаси в голяма степен. Не ми се мисли какво би било без нея чак се плаша как щях да свърша сега както съм на 32 години вече. Затова потърсете помощ, ако усещате че нещо не е наред с живота ви. На мен много ми помогна. Поздрави на екипа на Имаго!

 

Прочети повече за Красимира Попова и нейните похвати в психологичното консултиране!