Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие!

Ролята на семейството в противодействие на агресията

FacebookTwitterGoogle+DiggRedditStumbleUpon








Семейството е основния фактор формиращ личността на детето.В него се полагат основите на нравствените  норми, ценностни системи  и стандарт на поведение.

Родителите служат за децата като модел в областта на човешките взаимоотношения. Семейството е първоначалният  център, както за възпитание,така  и  за формирането на качества като толерантност, доброта и съчувствие .Но също там възникват и се  развиват  черти като нетърпимост, злоба, омраза, агресивност.Атмосферата в дома оказва силно  въздействие върху растящите деца. Според много автори агресивността е вродена, но не  трябва да се пренебрегват и подценяват факторите на възпитанието в семейна среда. Агресивните деца, с някой изключения , израстват в семейства, където дистанцията между родители и деца е огромна,липсва  топлина и обич, отношението към проявите на детската агресия е безразлично, снизходително,прието дори с насмешка и където вместо да възпитават децата си чрез търпеливо обяснение, се прилагат силови методи и  физически наказания.

Основна част от възпитанието е примерът на родителите. Децата попиват като гъби всичко, което видят и чуят в семейната среда Вниманието на родителите трябва да бъде насочено преди всичко към тяхното лично поведение , жестове и речник от думи. Това са основните критерии ,които могат  да оставят хубави спомени или трайни психологически щети върху собствените им деца.

Стихотворение от Дорис Ло Нолти  илюстрира значението на тези критерии в  семейното обкръжение върху детето:

Децата се учат от своя живот

Ако детето живее в дух на критичност,
то се учи да обвинява.
Ако детето живее във враждебност,
то се учи да воюва.
Ако детето живее, заобиколено от присмех,
то става боязливо.
Ако детето живее в срам,
то се учи да чувства вина.
Ако детето живее в търпимост,
то се учи на търпение.
Ако детето живее в насърчение,
то се учи на доверие.
Ако детето живее с похвали,
то се учи на признателност.
Ако детето живее в честност,
то се учи на справедливост.
Ако детето живее в сигурност,
то се научава да вярва.
Ако детето живее с одобрение,
то се научава да харесва себе си.
Ако детето живее в добронамереност и приятелство,
то се научава да открива любов в света.



Психоложката Мина Лучини твърди, че “езикът и ценностната

система на някои хора почиват само на насилието, защото психиката им се е формирала въз основа на насилието, понякога още от детството им”. Такива деца ставайки зрели хора , а по – късно и родители ,изживяли детството си като малтретирани и тормозени , превръщат децата си в изкупителни жертви за разчистване на емоционалното си минало и сметки със собствените си родители насилници. Измествайки центъра  на гнева , несигурността и недостига на самочувствие  върху децата си  - те ги превръщат в  жертви на насилие. Родителският гняв, незаслужено изливан върху детето, прониква в  него и по-късно се проявява като враждебна нагласа към  околните.Самите родители нямат норми на поведение и респективно не могат да възпитат такива и в децата си.

Друг вид родители – тези на  агресивните деца ,проявяват враждебност, непоследователност и незаинтерисованост в проблемното  им поведение . Възпитавани във враждебна и агресивна среда,  децата растат и моделират  насилническото си поведение като правилния подход  . Понякога тези  деца са не само носители на агресия, но и нейни жертви. Получава се омагьосан кръг в който подрастващите формират своя порочен модел на общуване.

Родителите преди всичко са длъжни  да поемат отговорност за своя  собствен гняв, а не да го изливат безпричинно  върху децата си, защото те няма как да се справят с него. Неразполагащи  с механизъм,чрез  който да попречат на болезненото му въздействие върху емоционалния им свят,децата изживяват болезнени моменти.Голяма част от родителите , когато са ядосани говорят силно , назидателно и  дори заплашително. Нормалния тон липсва и изискванията към децата им звучат като заповед, а не молба.

В същото време пак отговорност на родителя се явява и справянето с детския гняв. Колкото по – успешно се справят с него у дома , толкова по-малка е вероятността този гняв да излезе извън дома и да предизвика проблеми. Когато  родителите позволят на детето да изрази гнева си, това не означава съгласие с такъв тон и модел на поведение, а възможност проявената ярост да даде отговор и  разбиране на  душевните му емоции, които биха предотвратили други  асоциални и антисоциални постъпки. Запазвайки  самообладание и спокойствие , родителя трябва  да покаже  един  положителен модел на подражание. Според някои автори като  Каръл Травис изливането на гнева от страна на детето не спомага за неговото намаляване, а дори го затвърждава.Това твърдение се контрира от други психолози.

Агресивните родители предават на децата си своите склонности.Преживяванията в семейната атмосфера , агресивния и нназидателен начин по който се общува , дават сериозни отражения и оказва пагубно влияние върху детския темперамент и психика. Има родители, които  умишлено  формират агресия в  децата си, като се аргументират, че по този начин ги учат да се защитават , явно неосъзнавайки ,че модела да отвръщат на удара с удар повишава риска от развитие на агресивни наклонности в собствените им деца. Именно по този повод Джералд Патерсън твърди, че родителите на силно агресивните деца са типични лоши “мениджъри”.Те не само не успяват да контролират , подкрепят и  съветват  поведението  на своите деца, но и донякъде развиват антисоциалните им реакции.



Всеки   съвет,молба , дори и  заповед, отправени към детето, трябва да бъдат показани и доказани със съответния модел на поведение от страна на родителите. Ако на детето му се  казва, че нещо е за негово добро, че това е правилния начин, но в същото време родителя  опровергава думите си с действия,различни от казаното – то  това е  безсмислено

.Внимавайте родители – основната роля за правилния модел на поведение на вашето дете , я играете вие.

Дина  Рукая

www.nasilie.eu