Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие! Без насилие!

Психически тормоз

FacebookTwitterGoogle+DiggRedditStumbleUpon

Напоследък много се популяризира темата с домашното насилие и начините да се справим с него, но като ли в по-малка степен се говори за доста по-притеснителния натиск чрез психически тормоз над личността. Такъв може да бъде срещнат навсякъде- в службата, у дома, сред близки хора и познати. Психическият тормоз е особено коварен и много сериозен метод за въздействие върху хората. Когато е системен, той може да доведе до значителни проблеми, свързани не само с психичните, а и с физическите преживявания на личността. Неизменно този тормоз води до стрес, който от своя страна значително отслабва имунната система-засилва вече съществуващи здравословни проблеми или създава нови такива. Тъй като е трудно доказуем, той е много по-сериозен и често пъти дълги години крит от жертвата, подчинен на подобни оправдания, които се изтъкват и при домашното насилие- надежда, че насилникът може да се промени, липса на алтернативен вариант за живеене, наличието на деца и тн. Тези оправдания по никакъв начин не решават, а само „капсулират“проблема и утежняват ситуацията. Защото психиката ни е твърде фина и деликатна структура, която може лесно да бъде дебалансирана, извъчвана и дори..увредена. Комплекси за малоценност, ниско самочуствие, подтиснатост, резки промени в настроението, депресивност, безсъние, хронично безпокойство и дори паника, различни видове фобии, тикове (авторката разви крайно досаден и неприятен навик да си хапе долната устни, от който 15г не може да се отърве), суицидни (самоубийствени)мисли и опити…всички тези неща могат да бъдат развити като следствие на психически тормоз, заедно или поотделно. Не само жените могат да бъдат подложени на подобно насилие, но като по-емоционална структура на обществото, те най-често стават жертви на такъв тормоз. Насилникът често действа системно и напълно целенасочено- насажда чувство за малоценност и вина у отрещната страна, чрез обиди, присмиване, незачитане на човешкото достойнство и личност като цяло. Причините могат да бъдат безброй много- от чиста проба егоизъм и злоба-през желание за предизвикване на чувство за безизходица и зависимост-до заучен семеен модел от собственото му детство. Изходът често пъти е една човешка развалина, която дори веднъж откъснала се, не успява да се възстанови. Вариантите за действие са няколко, но всички те се обединяват в търсенето на чужда (приятелска, професионална, законна) помощ и защита. Психическото насилие често пъти преминава или корелира с физическото такова и не е желателно жертвата да конфронтира насилника сама. В общи линии, повечето агресори са страхливи и реагират на нападението отстъпвайки. Защото атаката е най-добрата защита…При всички случаи обаче, не е добре да се провокира, когато сте сами, най-добре е да се сезират изпълнителни органи като полиция например. В повечето случаи, в Центровете за жертви на домашно насилие, обръщат внимание на психическия тормоз и предлагат адекватни варианти на действие на потърсилите помощ. Ако това се случва на работното място, може да потърсите правата си по съответния ред, защото ако просто напуснете, този след вас ще бъде подложен на същото. Вариантът „бягство“ от проблема в никакъв случай не го решава, дори утежнява ситуацията. Покрай жертвата може да пострадат и близките и хора-било подложени на същия тормоз, било заради страдание заради случващото се с нея. „Жертва“ е начин на мислене и колкото повече се чувствате така, толкова повече наистина се превръщате..Така, че борете се с всички средства, защото Вие заслужавате спокоен и нормален живот, точно толкова, колкото и всички останали.