Личностови и поведенчески разстройства

Тревожността- проблем или състояние на живота

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Digg thisShare on RedditShare on StumbleUpon

Тревожността възниква от личните стремежи на човека да оцелее и да поддържа и утвърждава собственото си съществуване, а чувствата, които тревожността поражда, са неизбежен аспект от човешкото състояние. Първичната/екзистенциална/ тревожност е неизбежен резултат от това, че се конфронтираш с ‘даденостите на съществуването’ : смърт, свобода, избор, изолация и безсмисленост /Yalom, 1980/.

Екзистенциалната тревожност възниква, когато осъзнаем реалностите на нашата смъртност, конфронтацията ни с болката и страданието.

В терапевтичните практики се диференцират нормална и невротична тревожност.Тревожността се разглежда като като потенциален източник на растеж.

Нормалната тревожност е уместна реакция на събитие, пред което сме изправени.Нещо повече: този тип тревожност не е нужно да се потиска и може да се използва като мотивация за промяна.

 Терапевтичния процес не цели да елиминира нормалната тревожност.

Невротичната тревожност е тревожност за конкретни неща, която е непропорционална на ситуацията.Невротичната тревожност обикновено е извън съзнанието и обездвижва човека.

Към тревожните разстройства се отнасят:

Паническо разстройство с и без агорафобия.

Агорафобия.

Социална фобия (социално тревожно разстройство.)

Специфична фобия.

Обсесивно компулсивно разстройство.

Генерализирано тревожно разстройство.

Посттравматично стресово разстойство.

Акутно/ остро/ стресово разстройство.

Тревожно разстройство, което се дължи на общи медицински състояния.

Тревожно разстойство, което се индуцира от субстанции.

Тревожно разстройство, което не е спицифицирано другаде.

Фобийните разстройства са страх и тревожност при среща с конкретен обект и попадане в определена ситуация. Към фобийните разстройства се отнасят следните съсояния.

Агорафобия, която се изразява в страх от невъзможност да се спаси или да се помогне, поради което някои пациенти не напускат дома си сами.

Социална фобия, изразяваща се в избягване на ситуации, при които пациентът преживява опасност от критика или неодобрение на пациента от други хора.

Специфични фобии, които се изразяват в страх от строго специфични ситуации, като страх от високо, от затворени помещения, от говорене, от кръв, от вода, от огън,от животни.

Реакцията на стрес и разстройство в адаптацията е преходно тежко психично състояние, в отговор на внезапно настъпващо събитие, предизвикващо силен стрес, като внезапна загуба на близък или друга значима загуба. Това състояние  продължава няколко часа до дни.

Много хора, които търсят консултиране, искат решения, които ще им помогнат да елиминират тревожността.Опитите да се избегне тревожността, като се създаде илюзия, че в живота има сигурност, може да ни помагат да се справяме с неизвестното, но въпреки това на някакво ниво знаем, че се само заблуждаваме, когато мислим, че сме открили фиксирана сигурност.

Откриването на себе си за нов живот означава откриване за тревожността и нейното приемане по здрав начин.

Хората,  който има смелостта да се изправят пред себе си, са въпреки това уплашени.

Терапевта може да помогне на клиентите да осъзнаят, че ученето как да толерират неопределеността и несигурността и как живеят без подпори може да е необходима фаза в пътуването от зависимост към автономен живот.

Терапевтът и клиентът могат да изследват възможността, че макар скъсването с осакатяващите модели и изграждането на нови начини на живот ще е пълно с тревожност за известно време, тревожността ще намалява, когато клиентът преживява по-голямо удовлетворение с новите начини на съществуване.

 

автор:

Асоциация Имаго

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *