Страхът или ужаса да бъдеш затворен в собствения си затвор

Posted on Posted in Статии
Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Digg thisShare on RedditShare on StumbleUpon

Страхът – паника, паниково разстройство, генерализиран страхов синдром(„страхова невроза), фобии. Списъкът  е дълъг. Хората, които са преживели пристъпите на паника , страхови неврози, фобии споделят за мъчително психическо и физическо страдание.

Клиентите ни често споделят и разказват за безсънните си нощи, страхът да излязат на вън, да извършват обикновени ежедневни дейности. Споделят с болка за загубените си социални контакти, самотното затваряне в къщи и личното страдание. За осъзнатото чувство да си затворен в собствения си затвор.

Целта на тази статия е да запознае с видовете страхове и тяхното отражение върху поведението и живота на хората.

Всеки от нас познава страха и се справя с него по свой начин. Страхът може да бъде неприятен, натоварващ, вредящ, ограничаващ, измъчващ – страхът сам по себе си обаче не винаги се нуждае от лечение. Някои страхове мотивират и стимулират, те предизвикват откритост, размисъл, проблемно съзнание и по този начин могат да бъдат съществен елемент от решаването на проблеми. Всеки човек развива най- различни стратегии за справяне с тези грижи, опасения, притеснения и страхове и в повечето случаи се справя съвсем добре с всекидневните страхове. Говоренето за страха също представлява част от преодоляването на страха. Тъкмо за това обаче всекидневните страхове – дори когато понякога са тежък товар – не бива да се бъркат с болестните страхове, страховите разстройства.

Всекидневният страх и страхът като болест

 

Сравнен с необходимите и оправдани страхове, болестният страх представлява ескалиран, обособен страх, който застава на пътя на намирането на решение и развитието на стратегии за справяне и се е превърнал в безпомощен страх.

Болестният страх се различава от нормалния страх по интензивността, продължителността и „неадекватността” на ситуативния контекст, а понякога по формата на страха сама по себе си( например спонтанно настъпване на пристъпи на паника). Болестните страхове или не съответстват на актуалната заплаха, или изобщо не възникват независимо от външните условия. В първия случай е налице ситуативен, във втория спонтанен страх – фобия или страхов пристъп. Третата форма на страха се развива от един първоначално адекватен страх, при който обаче основната, конкретната заплаха е толкова масивна, че първоначално необходимия страх ескалира, излиза извън контрол и се превръща в самостоятелно заболяване. Касае се за страхови разстройства при опасни за живота заболявания или необичайни натоварвания, като напр. индивидуални или колективни насилствени актове. Тези пациенти са жертва на агресивност и разрушителност в много по- голяма степен , отколкото пациенти с първичен страх.

 

Телесни елементи на страха

 

Телесните симптоми на страха като сърцебиене, затруднено дишане, потене, мускулна слабост, чувство за приближаващ припадък и странно променено, често нереално възприятие за себе си и обстановката( деперсонализация, дереализация) не само пораждат своеобразното смущение и непреодолимост на страха, но и сочат по непосредствен начин, че тъкмо в застрашаващите ситуации човекът е в буквалният смисъл телесно – духовно същество и разглеждането на страха без телесните му проявления би било абсурдно и съдбоносно за терапията.

Не съществува страх, който да протича без участие на онези мозъчни структури, които са отговорни за възприятието на заплахата(перцепция), оценката на заплахата(когниция) и отговора на заплахата(поведенческа реакция).

Събрани са достатъчно доказателства в полза на твърдението, че тъкмо възприятието на свързаните със страха телесни неразположения може да допринесе по разнообразен начин за подкреплението, разширяването, фиксирането и хронифицирането на страха.

Възприятието на опасността, представата за опасността, телесните неразположения и субективният страх образуват гъста мрежа от взаимодействия, но най- вече от възможности за подкрепление.

С оглед на лежащите в основата мозъчни функции страховите реакции могат да се разглеждат като един вид предупредителен сигнал, а съответните мозъчни структури като един вид алармена система. Тази алармена система обикновено се привежда в действие само при действителни външни (или вътрешни) опасности. Тези опасности могат да бъдат реалистично конкретни, но също така да произтичат изключително от света на представите и мислите. казано с езика на психологията, в такъв случай перцептивни /или когнитивни процеси отключват страховата реакция или, в понятията на невропсихологията , процеси в мозъчната кора активират субкортикални лимбични мозъчни структури.

Патологичния, страх може да се появи при следните три условия:

 

  1. Погрешна преценка за опасността. Пример е погрешната преценка на не особено опасни обстоятелства(при фобии).
  2. Нарушени са самите алармени структури. Пример е спонтанният пристъпен страх.
  3. Предупредителният сигнал страх не отзвучава. Не се стига до адаптация, а напротив, до ескалация на възбудата и страха. Пример е посттравматично стресово разстройство с умерен в началото страх, който по- късно ескалира и се обособява.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *