Сексуално насилие

Посттравматично стресово разстройство(ПТСР)

Посттравматично стресово разстройство  /ПТСР/преживяване,  при  което  миналото подкопава  основите на настоящето. При ПТСР травмата непрекъснато се  повтаря “тук и сега”.
Едно завладяващо минало-което-е-настояще.

Това разстройство е свързано с преживяването на травматично събитие-опастност за живота, насилие или заплаха за насилие, нараняване. След като премине личността постоянно си припомня и преживява отново и отново събитието, което и причинява силен дистрес и нарушава равновесието в живота й.

След 1980г в  ДСМ-ІІІ – Американският класификатор на заболяванията,  влиза  : синдром  на  психологическата травма. Тогава  се поставя  равенство между  синдрома на  войниците, изнасилването  и  домашното насилие. След 70-те години има  бум  на  “движение  за  освобождаване  на  жените”, което приема, че ПТСР  най-често  имат  не  ветераните  по време на война, а жените в мирно време.

Душевното или  психичното убийство се предизвиква от травма,  която  е толкова завладяваща, че психичният апарат е залят от чувства. …”ужасяваща прекомерност  на чувствата” –  /“Убийството  на  душата”,  Ленард Шенголд/.

Травматичните  събития  разрушават конструкцията  на  Аз-а, формиран и поддържан във взаимоотношенията  с другите. Настъпва  изгаряне на  мостовете,  които  свързват индивида  с  неговата общност.  Аз-ът се  променя и  никога вече не става  същият.

Травматичното събитие се преживява по един или повече от посочените начини:

       1. Повтарящи се и нахлуващи спомени за събитието. включващи образи, мисли или усещания.

      2.Повтарящи се тревожни сънища за събитието, кошмари

      3.Действия или чувства, като че ли травматичното събитие се случва в момента(включително чувство за повтарящи се преживявания на събитието,илюзии, халюцинации)

      4.Страх  от  травматичното  преживяване;жертвата се стреми  никога да  не изпита усещането , преживяно  по време на травмата, постоянно избягване на стимули и ситуации, свързани с травмата

     -Постоянни усилия да се избягват мисли, чувства или разговори, свързани с травмата

     -Постоянни усилия да се избягват места, дейности и хора, които предизвикват спомен за травмата

    5.Невъзможност за припомняне на важни подробности  от травматичната ситуация 

    6.Реакция на  лицето, преживяло травма включва силен страх, безпомощност, ужас

    7.Симптоми на повишена възбуда-нарушен сън, трудности в концентрация,раздразнителност или изблици на гняв

  

Парализа  на  волята – жертвата  стои  там,  където я остави престъпникът.  Сякаш  овладява  волята  й  за  действие. Естествената  реакция “бий или бягай” е блокирана в първите  моменти на  травмиращата ситуация.

Пресъздавания на травмата – компулсия на повторениет /Фройд/. Повторното преживяване на травматичния опит би трябвало да представлява спонтанно, неуспешно усилие за изцеление- опит да вкараш случилото се в рамките на нормата,  да се овладее завладяващите тревожни преживявания /ужаса, безпомощността, гнева от “смъртната опасност”/.Ленор Тер работи с деца, преживели травматични събития – те пресъздават травмата в игрите си. Човешката нужда да се преодолее непоносимото страдание чрез действия води до пресъздаванията.
Преиграване –  в ситуация наподобяваща травматичната, се  отключва  свръхсилна реакция,  която  изглежда неадекватна  на  реалността, но  всъщност  е напълно  адекватна  на миналото.
Чувства като страх, провал, безпомощност отключват травмата и тя излиза на повърхността.

Разковничето  на  ПТСР може би  се  крие в  химията  на  мозъка.

Завладяващият страх, дори еднократното му въздействие, може да  промени  физическата структура на мозъка завинаги.  Мозъчната  структура, която  произвежда  адреналин и норадреналин  /катехоламините/ ,  мобилизират  тялото  в критични моменти. Тези  в-ва  правят спомените  по-силни и по-жизнени. Физиологичните промени, които  съпровождат увеличената секреция в  подобни моменти, са свързани  с временно вливане на допълнителна  енергия, а  споменът за  критичните  моменти запазва  мощта си  в  продължение на  години.

Научаваме, че житейските  преживявания  никога не могат да бъдат същите след завладяващото  преживяване ,  защото  мозъкът, който  живее  този живот, всъщност вече  не е същият.


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.