Домашно Насилие

Подай ръка-дари усмивка! Нека заедно спрем кажем „НЕ”на насилието над жени и деца

Аз съм едно младо момиче,но вече станало жертва на насилие от баща ми.Близо 18 години мама и баба са ме отгледали,той никога не е живял с мен,не се е интересувал,не е полагал никакви грижи.Не се интересуваше от никой.Не звънеше,не си идваше-живееше в друг град.Февруари месец загубих баба и тогава започна ужаса ми.”Баща ми” реши да се прибере (или просто да избяга от делата му заиздръжка на другото му дете,в другия град).Не можех да го приема,той за мен е чужд..един от всички в града-непознатия.Той не ме познава,знае само името ми,но не му пречеше да ми обеснява как е идеалния баща-пример бил за баща.Започна психически тормоз-щял да ни изхвърли от апартамента,защото половината бил него;обиди;физически заплахи,защото не си вдига даже чинията,когато е ял и направиш ли забележка веднага ще ти разбият устата.Разходи не плащаше,крадеше от чанти,пари от касички и общо взето ,където намери.Не се примирявах с това и със всеки опит за защита започваха обидите и заплахи за разбиване на глави,носове и тн.Изнесохме се с майка ми.
Сега искам да помагам на хора жертви на насилие.Аз , още дете , се справих с насилието.Вече не ме е страх да се изправя срещу един насилник,страхуващ се от собствената си сянка.Благодарение на екипа на „Без насилие” се чувствам сигурна и спокойна.
Нека насилниците разберат,че те са едни страхливци-стига да потърсим правилните хора,които ще ни помогнат!
Аз искам да помагам J