Към жените..

Posted on Posted in Сексуално насилие
Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Digg thisShare on RedditShare on StumbleUpon

 1. Най-добре се пазете. Това е банален, но много полезен съвет. Знаете какво имам предвид – просто избягвайте да се разхождате сама по тъмно и внимавайте с кого оставате насаме.

2. Ако все пак се случи да ви нападнат и почувствате, че наистина нямате изход, най-добре не се съпротивлявайте. Ще ви бъде трудно, защото съпротивата е мигновен импулс, задействан от инстинкта ви за самосъхранение. Но мъжът е със сигурност по-силен от вас и ще направи това, което си е наумил. Този съвет вероятно звучи цинично, но в момента говорим за оцеляването ви – а когато става дума за оцеляване, много от познатите ни житейски правила спират да функционират. Всъщност от съпротивата, която ще окажете, в голяма степен зависи колко ще пострадате. А понякога буквално оживяването ви зависи от това.

3. Ако вече се е случило и сте действали според горните инструкции, не се поддавайте на чувството за вина, което неизменно ще ви обземе. Повечето жени вярват, че ако не са се съпротивлявали достатъчно, ще бъдат заподозрени, че “сами са си го изпросили” или че това им е доставило тайно удоволствие. И обратно – битува схващането, че ожесточената съпротива в голяма степен оневинява жената и дори й придава героичен ореол. Това са нелепи митове, в които ви умолявам да не вярвате.

4. Опитайте се да проумеете смисъла на чувството за вина – това е начинът се отървете от него. Чувствате се виновни не защото наистина сте, а защото това е начин да възстановите усещането си за контрол над живота си. Така се справяте с вледеняващото чувство за паника и безсилие, което ви е заляло. Обратното би означавало да признаете, че светът е несигурно и опасно място и че от вас не зависи нищо. В някаква степен това е наистина така, но изнасилването е вид “злополука” – по същия начин както катастрофите и природните бедствия. И може да се случи на всяка жена. Нямате никаква, ама наистина никаква вина. Виновен е единствено този, който е сторил това с вас.

5. Последиците от това, което сте преживели, могат да бъдат невероятно разнообразни и едва ли бих могла да изброя всичките. А и вие най-вероятно ги знаете – поне повечето. Сред най-типичните са: повтарящи се кошмарни сънища, депресии, ниска самооценка, сексуални проблеми, страх от близост (всякаква), страх от изоставяне и т.н. При някои жени с особено “силни характери” понякога може да не се появи нито един от тези видими симптоми, но да “избие” в “маскирани” – например психосоматични оплаквания, пасивно-агресивно поведение и прочие. Не знам дали това е проява на сила. Знам само, че който и от тези проблеми да се прояви при вас, се налага да вземете мерки. Не разчитайте да мине от само себе си.

6. Дали ще се излекувате от преживяното и ще заживеете нормално, изцяло зависи от вас. Трябва сама да го поискате с цялата си душа и да го решите. Никой друг не може да ви помогне, ако сами не сте взели това решение. Може да ви изглежда излишно да споменавам това, защото мислите, че се разбира от само себе си и че всяка такава жена иска да излезе от кошмара. В действителност обаче не е така – не всяка жена иска (виж следващата точка).

7. Внимавайте да не се вживеете в ролята на жертва и мъченица. Изкушението е голямо и се изисква много сила, себеосъзнатост и самоконтрол да не поддадете. Ролята на мъченица – както и всичко останало – носи както негативи, така и “ползи”, макар и повечето жени да не го осъзнават. Сред най-обичайните “ползи” е да превърнете преживения кошмар в алиби, с което да оправдавате всеки житейски провал или в основание да манипулирате и тормозите мъжете.

8. Говорете за това. Думите имат свойството да обезсилват емоцията – и обратно, мълчанието я прави по-дълбока. Да изречете истинските думи е един от начините да заявите на света, че се отказвате от ролята на жертва. Жертвите по правило мълчат.

9. Все пак внимателно избирайте с кого да споделите това, особено ако все още не сте го превъзмогнали. Една неадекватна реакция от отсрещната страна би могла да задълбочи проблема. По същата причина не говорете за това в публични форуми като този, ако не сте наистина напълно убедена, че за вас това вече не е болезнена тема. Не всички ще ви разберат и може да чуете в отговор думи, които да ви накарат да се чувствате зле.

10. Ако имате връзка и наистина държите на партньора си, не му спестявайте тази истина, дори и ви изглежда, че това “няма значение” или че “не е негова работа”. Има значение и е и негова работа. Дори и да сте превъзмогнали напълно случката, тя е важно събитие от живота ви и той има право да я знае. Между другото споделянето на тази тайна и реакцията на мъжа могат да бъдат доста точен “барометър” за степента на близост помежду ви и да ви разкрият много за всеки от вас.

11. Ако партньорът ви реагира зле на тази “новина” – примерно стане студен, груб и започне да ви обвинява – не се колебайте да си отидете от него. Ако той ви изостави, не съжалявайте – такъв човек ви е направил услуга с това, че ви е отървал от себе си. И все пак не бързайте с извода, че “мъжете са такива”. Не всички са такива – просто сте имали лош късмет точно с този.

12. Някои жени отреагират преживяното насилие като след време се превръщат в хиперсексуални “мъжемелачки”. Впускат се в безразборни връзки, непрекъснато прелъстяват, изоставят и нараняват някого. Това е несъзнателен опит за отмъщение – начин жената да стане на свой ред “насилник” и така да възстанови някакво равновесие и справедливост. Ако забележите у себе си подобни “симптоми”, най-добре незабавно потърсете помощ Това е омагьосан кръг, от който се излиза трудно, но ви уверявам, че усилието си струва и е единственият начин да спасите душата си и да заживеете като здрав и нормален човек.

13. Възможно е да не срещнете разбиране и подкрепа от страна на семейството и най-близките си. Понякога за родителите болката надхвърля границата на поносимото и те не успяват да “смелят” такава новина. Затова могат да приемат зле подобно събитие – най-често като позор и срамен отпечатък върху семейството и рода. В резултат биха могли да реагират със срам (“Какво ще кажат съседите?!”), с обвинение (“Дъщеря ни е кучка”) или с пълно отричане (“Това не може да се случи в НАШЕТО семейство”). За родителите ви това е невероятно изпитание, така че не ги съдете строго. Опитайте се да ги разберете и не ги обвинявайте – просто толкова могат. Не че са прави – напротив, не са. Но едва ли тепърва ще ги промените. При тези обстоятелства безспорно пътят, който предстои да извървите, би бил доста по-труден, но не и невъзможен. Просто ще се наложи вие да бъдете по-мъдрите и по-силните. Подкрепата от партньора ви и/или професионалната помощ биха били особено спасителни и важни.

14. Не си поставяйте нереалистични цели – например да забравите случилото се. Абсолютно сигурно е, че няма да го забравите – това нито е възможно, нито пък е необходимо. Реалистична цел е да го превъзмогнете, приемете и да го интегрирате в живота си така, че да не ви пречи оттук нататък. И това е напълно постижимо.

15. Една от най-важните стъпки в излекуването ви, е да простите на насилника. Знам, че звучи чудовищно на пръв поглед, но от опит ви уверявам, че просто няма друг начин да постигнете истинско равновесие. Причините да го направите са не толкова хуманни, колкото прагматични. Омразата и давещата ярост, която изпитвате всеки път, когато се сетите за този изрод, са нещо, за което той вероятно дори не подозира (ако изобщо си спомня за вас). Но със сигурност са нещо, което ще скапе вашия живот. Може дори да ви разболее физически.

16. Не се колебайте да потърсите професионална помощ. В София има поне два специализирани центъра за помощ на жени, преживели насилие. За други градове в България – не знам. Тези центрове са наистина ефективни и могат да ви помогнат невероятно много.

17. Много жени се страхуват, че подобна случка ги “дамгосва” и завинаги ги инвалидизира, поне в някаква степен. Това не е така. Няма как да върнете времето и да изтриете “случката” – факт. Но имате свободата сами да изберете какво да правите оттук нататък. И вместо в болка, ужас и срам, можете да превърнете преживяното в извор на лечебна сила, мъдрост и любов. Единственото, което ще ви отличава от другите хора, е че ще знаете доста повече за Тъмната страна. И че тя може да бъде “осветявана” – и тогава спира да е толкова страшна.

 автор:Анна Димова

nasilie.eu

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *