Какви са сигналите за това, че едно дете е било или е жертва на сексуално насилие.

Posted on Posted in Сексуално насилие
Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Digg thisShare on RedditShare on StumbleUpon

 

Важно е да знаем, че дете, жертва на сексуално насилие, не може да каже какво му се случва и какво преживява, защото получава редовни заплахи от своя насилник. Жертви на сексуално насилие могат да бъдат както деца, така и пеленачета. Те са в състояние да изразят страданието си по различни начини. Ето какви могат да бъдат посланията им, с които показват, че имат нужда от помощ:

  • Отказ да се хранят и да общуват.
  • Нощно напикаване.
  • Сексуални жестове или жестове, наподобяващи мастурбиране.
  • Сексуални жестове към други деца.
  • Рисунки със символични репрезeнтации на сексуални сцени и/или гениталии.
  • Бягства.
  • Кошмари.
  • Стимулиране на гениталните зони.
  • Кражби.
  • Заспиване в клас.
  • Намаляване на училищния успех.

За да може детето да проговори за проблема, е необходимо то да има насреща си човек, който е готов да го изслуша и да чуе непоносимото.

А. се е престрашила да говори два пъти за това, което е преживяла. Била е подложена на инцест (кръвосмешение, сексуално насилие в семейството, извършвано от един от родителите) от 6 годишна вързаст. Едва когато навършила 14 години, се престрашила да потърси помощ от най-добра си приятелка в училище и от една възрастна съседка. Никога на проговорила директно за проблема с майка си или с друг член от семейството. Съседката обаче говорила с майката на А.

Ако детето Ви се довери…
Дайте си сметка за силата и смелостта, които детето трябва да мобилизира, за да говори за насилието. То трябва да наруши забраните на насилника и да престъпи отправените му заплахи за тежко наказание или дори смърт. Освен това, то поема риска да не бъде чуто или в крайна сметка да не му повярват. За жалост това се случва твърде често. Затова, ако едно дете поеме риска да говори, не мислете, че го прави просто за да предизвика Вашия интерес. То казва истината в 90% от случаите. Недейте да проявявате съмнения или да изразявате упреци, като ..”защо нищо не си казал до сега..?”, ”от кога правиш това..?”, ”как се случват тези неща,…я кажи!”, ”О-о-о, това не е възможно..!”, ”А-а-а, да не си се объркал нещо, май гледаш много до късно телевизия…!?”.

След като детето проговори, не го оставяйте само!
Това се отнася за майките, които разбират, че техните деца са жертви на сексуално насилие. В такава ситуация няма място за обмисляне на други алтернативи, като да поговорите с насилника и да го убедите повече да не прави така; да накарате насилника да обещае, че повече няма да посяга на детето; да му помогнете да проумее какво върши, така че той да се разкае и никога повече да не си помисля да постъпва така. Необходимо е да се уведомят Детска педагогическа стая и „Отдела за закрила на детето”, за да бъде потърсена сметка на извършителя. След като майките повярват на децата си и потърсят връзки с институции за разрешаването на този проблем, децата заживяват с преживяването, че има възмездие за болката, която са преживяли. Това е първият етап от възстановяването на детето. Следващият етап е нуждата му от психологическа помощ и грижи. Останалите членове на семейството също са засегнати от насилието. След като бъде разбулена тайната и се намесят институциите, се случва майките да не отварят и дума повече по този въпрос. По този начин децата остават самотни в носенето на „товара“. Възможно е майките да не са в състояние да придружават децата си в институциите, тъй като самите те имат нужда от подкрепа и не са в състояние да се погрижат за тях. Според генерални представители на френската общност за правата на децата, повече от 90% от децата, разказващи за сексуално насилие, казват истината. Те описват подробни детайли от реалистични сексуални сцени, които не биха могли да познават от медийното пространство. Показват отвращение, срам, безпокойство и притеснение, разказвайки за принудата от извършителя, заплашващ ги да пазят тайната. В редките случай, в които няма сексуално насилие, и детето се чувства затруднено около подобен проблем, става ясно, че е на лице конфликт между родителите. Въпреки, че детето съобщава за сексуално насилие, не можем да говорим за опити за манипулация от страна на детето. При подобни случаи детето е объркано от семейната ситуация и нужда от помощ имат всички членове на семейството му.

 

Какво трябва да направи човекът, на когото се доверявам?
След като разкажете на някой възрастен, че сте жертва на сексуално насилие, той трябва да съобщи на Отдела за „закрила на детето“, на полицията или на социален работник от организация в защита на хора, жертви на насилие. Според закона за закрила на дедето, всеки човек е длъжен да подаде сигнал, след като знае за случило се сексуално или друг вид насилие над дете. Законът за закрила на детето съществува съобразно убеждението, че всяко дете тябва да бъде предпазвано от всякакъв вид насилие, включително и сексуално.

nasilie.eu

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *