Домашно НасилиеСтатии

Това е домашно насилие

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Digg thisShare on RedditShare on StumbleUpon

 

  •   Насилие – твоят партньор има агресивно, омаловажаващо или насилствено поведение. Злоупотребата е мощна игра, с която цели да покаже “кой е шефът”
  •  Вина – след насилието, партньорът изпитва вина, но (по-скоро) не за това, което е направил. Той е по-притеснен за възможността, че ще бъде изправен пред последиците от своето насилствено поведение
  •    Извинения – насилникът рационализира това, което е направил. Той може да “излезе” с безброй извинения или да те обвини за собственото му поведение – всичко, за да избегне поемането на отговорност
  •  “Нормално поведение” –  насилникът прави всичко възможно, за да си върне контрола и да запази жертвата в отношенията. Той може да се държи все едно нищо не се е случило или “да включи чара си”. Този мирен меден месец може да даде надежда на жертвата, че насилникът наистина се е променил този път
  •   “Фантазиране и планиране” – насилникът започва да фантазира за бъдеща злоупотреба. Той прекарва дълго време в мислене какво сте сгрешили или не сте свършили добре и как да ви накара да си платите. След това той си прави (мислено) план за превръщането на фантазията в реалност.
  •  “Нагласяване/Организиране на ситуация” – насилникът пуска плана си в действие, създава ситуация, в която той може да оправдае бъдещата си злоупотреба
  • Извиненията на насилника и неговите жестове на обич между епизодите на насилие могат да те затруднят да го напуснеш. Той може да те накара да повярваш, че ти си единственият човек, който може да му помогне, че нещата ще бъдат различни вече и че те обича истински. Въпреки това опасността от оставането с насилника е сериозна.

 

 

Мъж насилва (злоупотребява) със своя партньор. След като я удря, той изпитва вина. Насилникът казва “Съжалявам, че те нараних”. Това, което не казва е “…защото могат да ме хванат”. След това той рационализира своето поведение с думите, че жената има друга връзка и му изневерява. Той й казва “Ако не беше такава безполезна к**ва, нямаше да те удрям”. След това показва разкаяние, успокоява я, че няма да я нарани отново. После той фантазира и “облягайки се” на предишното насилие обмисля как ще я нарани отново. Планира как ще й каже да отиде в магазина да купи някакви продукти. Това, което не й казва е, че тя има определено време, за да пазари. Когато се забави с няколко минути, той счита, че е напълно оправдано да я удари, защото “ти имаш връзка с продавача в магазина”. Той току що реализира плана си.
*планирането не бива да се възприема непременно в буквален смисъл; това планиране много често става и несъзнато

nasilie.eu

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *