Личностови и поведенчески разстройства

Депресия и психотерапия/CBT/

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Digg thisShare on RedditShare on StumbleUpon

Някои теоретици оспорват идеята,че депресията е резултат на гняв, насочен навътре.Вместо това фокусът е върху съдържанието на отрицателното мислене и предубедените интерпретации на събитията от страна на депресирания човек.

Когнитивна триада,която задейства депресията .

В първия компонент на триадата човек има отрицателно становище за себе си.Обвинява за спънките си личната си неадекватност,некомпетентност, без да се отчитат обективните факти.Тези хора са убедени, че не притежават качества и не заслужават да бъдат щастливи.

Вторият компонент от триадата се състои в склонността да се интерпретира личния свят по отрицателен начин. Депресираните хора се фокусират върху определени факти, които потвърждават отрицателните им последици- процес наричан селективно извличане /Beck, 1987/.

Третият компонент на триадата се отнася до мрачното виждане и негативни проекции за бъдещето.Тези хора очакват настоящите им и трудности да продължат и виждат бъдещето единствено като провали.

Склонните към депресия хора, често си поставят ригидни, перфекционистични цели, които са невъзможни за постигане.Техните очаквания са толкова силни, че дори ако имат успех  на конкретна задача, очакват следващия път да се провалят.

Централна характеристика на повечето депресирани хора е самокритиката.

Терапевтичните процедури при клиенти с депресивна симптоматика включват създаване на график със задачи,които трябва да се свършат .Целта на тези задачи е да се спечели сътрудничеството на клиента въз основа на допускането , че правенето на нещо е по-вероятно да доведе до това те да се почувстват по-добре, отколкото да не правят нищо.

Основна характеристика на повечето депресирани хора е самокритиката.Под отрицателните нагласи за себе  си на човека лежат темите на слабостта,неадекватността и липсата на отговорност.Често в терапевтичния процес от клиентите се иска да идентифицират причините за своето прекалено самокритично мислене.

Терапевтът обикновено има водеща роля при подпомагането  на клиентите да направят списък с отговорностите си,определят приоритетите си и разработят реалистичен план за действие в оздравителния процес.

Основна теза е,че ако клиентите могат да се научат да се борят със своите съмнения в себе  си по време на терапевтичната сесия, може да успеят да приложат новопридобитите си когнитивни и поведенчески умения в ситуациите в реалния живот.

Как се променя поведението ?

В терапевтичния процес се усвояват техники за :

  • Самонаблюдение
  • Започване на нов вътрешен диалог
  • Научаване на нови умения

Клиентите могат да придобият по-ефективни стратегии за справяне със ситуациите,като се учат как да модифицират базисните си убеждения:

  • Излагане на клиента на предизвикваща тревожност ситуация чрез ролеви игри;
  • Изискване клиента да оцени нивото си на тревожност;
  • Учене на клиента да осъзнава своите тревожни; когниции/мисли/, които имат в стресиращи ситуации;
  • Помагане на клиента да изследва тези мисли чрез преоценка на собствените си твърдения към себе си;
  • Каране на клиента да отбелязва нивото на тревожност след тази преоценка

Използвани източници :

Beck J.,1987

Когнитивно –поведенческа модификация/Meichenbaum D.,1977/

www.nasilie.eu

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *